Трагедията Вайонт - смърт за около 2000 жители и унищожаване на селището
За природните бедствия обикновено виним природата, но в НЕмалко от случаите, алчността и безхаберието на определени "същества" води до бедствие, защото са пренебрегнали основни правила, преследвайки собствените цели.
т.е. - Ние сами сме виновни за едни от най-големите бедствия, а в повечето случаи "отговорни" няма, за съжаление. "Бизнесмени" плащат, колкото и където трябва, и "виновни" - няма. Има само - "косвени жертви", понятие, въведено за опраднание на истинските виновници, вероятно. Обществото е попаднало в пипалата на шепа манипулатори, егоисти, деграданти, ..., за които човешкия живот не струва "пукнат грош"!
Ето накратко съдбата на едно селце в Алпите, където свличането на много скална маса от склоновете на планината в тогава новопостроения язовир Вайонт с най-голямата стена в света, въпреки предупрежденията на много учени, довежда до смъртта на около 2000 жители на Лонгароне в Италия, както и почти пълното унищожаване на селището.
Трагедията се случва на 9 октомври 1963 г., 22.39 ч., с. Лонгароне.
История на трагедията:
През 20-те години на 20 век италианската енергийна компания SADE имала мечта - да построи огромна язовирна стена в долината на река Вайонт. Необходими били обаче десетки години на проучвания. Вместо това, от SADE уверили всички, че са направили всичко нужно и мястото е напълно подходящо.
Появили се експерти, които твърдели, че планината ще се свлече, ако заградят реката. SADE решили да докажат, че това са глупости, като започнали строежа през 1959 г.
След поредица от малки свлачища, SADE знаели какво трябва да правят - да съдят всички медии, които пишат за това.
Година по-късно били регистрирани 5 силни земетресения, но SADE се успокоили, защото вярвали, че земетресенията никога не удрят два пъти на едно и също място и продължили да пълнят язовира до максимума. Междувременно самата планина се свличала с по метър на ден.
През 1963 г. SADE насилили късмета си и след много източвания и пълнения на басейна, дъждът се намесил и изпратил масивно свлачище към водата. Образувала се вълна, високата 220 метра и помела няколко села, жителите на които не подозирали, че в планината ги грози опасност от цунами.
Италианското правителство се опитало да потули катастрофата, обявявайки, че това е божие дело, но оправданието не било достатъчно за 2000-те загинали в онзи ден.
В крайна сметка, след дълъг процес - SADE са признати за виновни.
А местните хора не искат да забравят тази трагедия. Превърнали са се в "пазители на паметта" като изпълняват различни инициативи, за да се помни, за да предупреждават и да попречат на бъдещи подобни трагедии. Същите те са останали сред развалините на Лангароне през онази 1963 г., за да възстановят селището и да подсигурят бъдещето му. Всяка година на 9 октомври правят възспоменания, полагат венци на "гробището на жертвите", а вечерта в 22,39 ч., часът на трагедията, почитат с едноминутно мълчание.
